Писмеността на пиктите

Пиктите са един от най-древните народи на Британските острови.   Те били по-скоро  различни племена с различни културни традиции, които заради общите им врагове (римляни, скоти, а  по-късно и викинги)  влизат в политически

Пиктите са един от най-древните народи на Британските острови.   Те били по-скоро  различни племена с различни културни традиции, които заради общите им врагове (римляни, скоти, а  по-късно и викинги)  влизат в политически и военни алианси.

Името пикти  идва от традицията да се татуират.

През VI в. пиктите   приели християнството.  Били асимилирани от скотите и заедно с тях образували кралство Шотландия.

 
В началото на нашата ера,  пиктите населявали територията  на съвременна Шотландия и оставили след себе си няколкостотин каменни стели / каменни или дървени плочи , върху  които са изписани имена и титли и съобщения за значителни събития или важни закони/  и украшения, на които са изсечени изображения на животни, кръстове, възли, огледала, гребени, както и бойни и ловни сцени.


Историците успели да датират тези произведения на изкуството, от VI-IX в., но били безсилни да установят истинския смисъл на изображенията, поради огромното  им многообразие.  


Имало хипотези, че загадъчните същества са или свещени животни на клановете, или паметници за потомците, или разновидност на примитивното пиктографско писмо. В подкрепа на последната версия е фактът, че символите на животните обикновено се дават по  двойки или дори по няколко двойки, а понякога са съпроводени от изображения на огледала и гребени, разположени нагоре по стелата.


Тази повтаряемост направила впечатление на  учените, които решили да приложат съвременни математически методи.


Заедно с колегите си Филип Джонатан и Паулин Зиман, Робърт Ли направил два важни извода: първо, гравировката на стелите на пиктите няма нищо общо с писмеността на други народи. И второ, в нея все пак има характеристики на писменост, основана на говорим език.


Независимо от откритието на Ли, засега е невъзможно да се разшифрова пиктският език.
Вероятно  ще трябва да почакаме да се открие еквивалентът на Розетския камък, който е помогнал да се разчупи кодът на египетските йероглифи. Може би това ще се случи някога, а може би не...


------------
#Розетският  камък е епиграфски паметник, намерен през 1799 година при разкопки на 7 километра от град Розета край Нил /откъдето идва и името му/. С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът Жан-Франсоа Шамполион.  През 1822 година  Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове. Помага му отличното познаване на древните езици и по-специално на коптския език.





Автор: Албена Иванова